Много обичам да пътувам и съм имала късмета да видя египетските пирамиди, Ниагарския водопад, Гранд каньон, да се потопя в Мъртво море. Борис, моят приятел, ме беше завел за един мой рожден ден в Париж, любимия ми град, а аз пък реших да му подаря за негов празник екзотична екскурзия в Южна Африка. Беше януари, 2004-та, бях бременна в четвъртия месец със сина ни Борко и след дългия полет краката ми бяха отекли, та едва чаках да си легна в хотелската стая. Намирахме се в Сън Сити, най-хубавото курортно място, създадено в самата джунгла.
Имаше, разбира се, климатик, но аз настоях да отворим вратата към терасата, защото, заради гласа, все се страхувам да не настина. Не забелязахме обаче една малка табела, на която пишеше точно това да не правим и изведнъж, само след минутки, видяхме как една маймунка скочи от терасата вътре. На масата имаше панерче с плодове, комплимент на хотела за гостите, и тя пъргаво си взе един банан, седна на масата, обели си го и започна да го яде преспокойно. Ние с Борис я гледахме като препарирани. Едва като се окопитихме и се размърдахме, тя ни забеляза и изскочи навън.
Но от това пътуване ще запомня не само тази маймунска визита. Ходихме във ферма за крокодили, където опитахме крокодилско месо /оказа се, впрочем, че е много вкусно!/, бяхме на сафари и на ръка разстояние от нас видяхме носорози, слонове, жирафи. Водиха ни и на най-южната точка, където Индийският и Атлантическият океан се събират.
Обичаме с Борис да пътуваме и всяка година през януари, когато е неговият рожден ден, си правим по една хубава екскурзия. Само тази година пропуснахме, заради Великолепната шесторка, която тръгваше тогава. Но след като шоуто приключи, отидохме за 30 дни в Израел, а после и в Йордания, където към списъка от знаменитите обекти, които съм успяла да посетя, добавих и каменния град Петра. Отдавна си мечтая за Мексико и се надявам скоро да му дойде ред.
0 Comments:
По-нова публикация По-стара публикация Начална страница
