Щом разбрах, че съм бременна, отказах цигарите. Не го направих с намерението никога повече да не пуша - мислех, че след като родя, ще си продължа. После обаче разбрах, че бебето се нуждае от стерилна среда, от чист въздух, а и установих, че се чувствам прекрасно без цигарите. Така майчинството ми помогна да се откажа от тях.Не знам дали съм типичният пример за страстен пушач и дали въобще съм била някога такава. Не съм пушила повече от кутия на ден, но ги започнах на 17 години и всъщност никотиновият ми стаж е 4-годишен, до забременяването. Но ако не страст, поне навик вече имах, което също се преодолява трудно. Мисля, че успях, защото никога не съм се заричала, че няма да пуша и никога не си поставих забрана. Забраната те провокира и те кара все за това да мислиш, а с това желанието се засилва още повече. Наумих си обаче да ги намаля. Щом посегнех към цигара си казвах: "Защо да не отложа за по-късно?" Или пък се питах по навик ли го правя или наистина имам нужда от цигара. Така постепенно осъзнах, че нямам необходимост да пуша.Оттогава минаха вече шест години и сега се чувствам пречистена. Дори ми е ставало лошо в помещение, задимено от цигарен дим. Категорично съм против пушенето в присъствие на деца и се чудя на родители, които ги държат в заведение, където се пуши. Не мога да си обясня що за родители са! Сещам се за баща и майка, които пушеха край бебето си, което беше едва на 3-4 месеца, и се питах наистина ли не си дават сметка какво причиняват на телцето му?Пушачите умеят да си измислят нелепи оправдания дори когато осъзнават вредата. Чувала съм жени, които се оправдат през бременността си, че вече били натровени достатъчно и бебето им се е нагодило към никотина, така че няма да му попречи. Други казват, че в сравнение със замърсения въздух в града, цигарите били направо безвредни. Въобще, глупавите теории са сигурно колкото са и марките цигари.Днес, когато има достатъчно информация за това, човек трябва да си затваря насила очите и ушите, за да не знае, че цигарите наистина вредят. Дано не съм много крайна, но аз наистина съм твърдо убедена във вредата от цигарите. Като малка съм била астматичка и ми се е случвало да получа астматичен пристъп от цигарения дим. Може би, защото съм по-уязвима, съм и по-крайна и смятам, че пушенето на обществени места и в заведения трябва да се наказва с високи глоби. Ако някой плати 200 евро за това - веднъж, два пъти, на третия път сигурно ще се откаже от цигарите.Моят приятел пуши. Аз го обичам, а когато обичаш един човек, си готов да му прощаваш и вредните навици. Но в един момент различията между здравословните и вредните навици започват да ти правят впечатление и да ни отдалечават един от друг. Дано при нас не се случи това.

0 Comments:

Post a Comment



По-нова публикация По-стара публикация Начална страница

Blogger Template by Blogcrowds