ВСИЧКО ЗА ВАШИТЕ ПОП-ФОЛК ИДОЛИ

Гергана Георгиева Кацарска – това е цялото име на Гергана. Родена на 30 ноември 1984г. в Димитровград, синеоката хубавица е прекарала много буйно детство. С по-голямата си сестра Лазарина вяско лято ходели в Говедарци – селото, с което Гергана свързва безброй весели игри и закачки. Родителите й се казват Лиляна и Георги, но Гери все още не знае на кого е кръстена – на баща си, или на дядо си, който също носи името Георги. Като малка Гергана била мъжкарана и повечето й приятели били момчета. Въпреки че била най-малка, само тя се съгласявала да играе футбол с братовчед си, днес известният футболист Стойко Сакалиев. Дори веднъж двамата откраднали мрежата от стадиона и си направили собствена врата в двора. Освен футбол, Гергана обичала и други спортове – и то все мъжки. Дори се записала на тренировки по борба, но скоро след това се отказала. Въпреки че била мъжко момиче, Гери често обличала роклите на майка си, гримирала се с гримовете й и си представяла пред огледалото, че е звезда. Още от малка тя непрекъснато пее и след 8ми клас на своя глава се записва в музикалното училище „Васил Левски” в Димитровград с естрадно пеене. В девети клас ходи в ансамбъл „Китна Тракия” в Хасково, където пее в народния хор. Най-сериозната й връза през ученичскетие години е била в 11 клас с тенисистът Антоан – и до днес двамата с Гергана поддържат приятелски взаимоотношения. Колкото и голяма да е била Гергана, в домът й винаги се е спазвала дисциплина – Гергана никога не е нарушавала вечерният час, дори и когато ходила при баба си и дядо си, за да прикрива ходенията по дисоктека от баща си. На изпращането , когато завършила училище, тя пее „Учителко любима” на Росица Кирилова. Записът на това изпълнение бил изпратен на Пайнер от нейна приятелка и така започва всичко. На 22 октомври 2003 година по телевизия Планета за пръв път се излъчва клипът на първата песен и хит на Гергана – „Губя те бавно”. С невероятните успехи на Гергана идва и най-тежкият момент: Оказва се, че майка й е болна от рак, сърцето на баба й не издържа и тя си отива. Няколко месеца по-късно и майката на Гергана умира от тежката болест. Последните й думи към дъщеря й са да продължавя да се бори, да работи, да се усмихва и никога да не носи черно. И така и до днес синеоката певица носи само светли и жизнерадостни цветове, като предпочита бялото – любим цвят на майка й. Въпреки непреодолимата мъка и болка, Гери не престава да работи и само две седмици след тежката загуба подновява участията си. Именно работата и фенската обич й помагат да се възстанови по-бързо. Вторият й албум, Както никой друг, е посветен на майка й. Може би именно затова той е толкова нежен и чувствен.